According to the modern concept of neuropsychological development (NPR) is the result of the dynamic interactions between biological factors (genetic determinism and epigenetic regulation, nervous system development, the neuromuscular system and sensory analyzers) and environmental factors (parent-parent relationships, the environment, society with its educational and educational institutions, cultural norms and other regulatory mechanisms). ADHD is one of the most common neurodevelopmental disorders of childhood. It is usually first diagnosed in childhood and often lasts into adulthood. Children with ADHD may have trouble paying attention, controlling impulsive behaviors (may act without thinking about what the result will be), or be overly active.

Резюме

 

               Невропсихичните разстройства са сложни състояния с недобре дефинирани невробиологични основи. Невропсихиатричните разстройства са органични мозъчни заболявания с психиатрични симптоми, като при болестите на Алцхаймер и Паркинсон, които причиняват когнитивно увреждане, включително деменция, амнезичен синдром и личностно-поведенчески промени.

Като клинична наука невропсихиатрията има за цел да изследва сложната взаимовръзка между поведението и мозъчната функция от различни гледни точки, включително тези на психологията, неврологията и психиатрията. Невропсихиатрията се занимава с афектни, когнитивни и поведенчески разстройства, които произтичат от явно нарушение на мозъчната функция или от индиректни ефекти на екстрацеребрална болест. Терминът до голяма степен замени по-ранния израз „органична психиатрия“, който произхожда от класификацията на психичните разстройства като „органични“ или „функционални“ въз основа на наличието или отсъствието на патологични промени в мозъка.

               Целта на настоящия литературен обзор е да се анализира хиперактивното разстройство.

Нервно-психическото развитие (НПР) съдържа четири основни характеристики: непрекъснат процес в рамките на детската възраст; силна връзка с матурацията на ЦНС; краниокаудален градиент, особено видим в матурацията на моториката в кърмаческа възраст; фиксирана последователност и възрастови рамки. 

            Разстройството с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) е хронично състояние, което засяга милиони деца и често продължава в зряла възраст. ADHD включва комбинация от постоянни проблеми, като затруднено поддържане на вниманието, хиперактивност и импулсивно поведение. Хиперкинетичното разстройство с нарушение на активното внимание (ХРНВ) е най-често срещаното и най-проучваното разстройство, засягащо нервно-психичното развитие в детска възраст. От всички проведени до момента проучвания (които са ограничен брой, вкл. и наши собствени) при пациенти, диагностицирани в детска възраст с ХРНВ, може да бъде обобщено, че поне половината от диагностицираните в детска възраст пациенти ще продължат да имат значима част от симптомите на разстройството и в зряла възраст.

Сред множеството диагностицирани дисфункции безспорно водещо мястозаемадетската хиперактивност. Хиперактивното разстройство със или без нарушение на вниманието (ХАДВ) е най-често диагностицираното поведенческо разстройствовдетска възраст, като предполагаемата болестност в световен мащаб, включителноивБългария, при лица под 18-годишна възраст надхвърля 5%. Спореддругиавтори обаче процентното сътношение на страдащи деца достига до 18-20%, а в редица американски училища се оказва че 1/3 от ученицитевъввсеки клас страдат от хиперактивност и трябва задължително да приемат „хапчето си за10 часа”. Според един от бащите на медикализацията и медикаментализацията на детскатахиперактивност, Леон Ейзенберг „хиперактивното разстройство с дефицитнавниманието е чудесен пример за една измислена диагноза”. 

Освен това СДВХ е синдром със значителни социални последици, който дори може да доведе до по-екстремни ситуации през училищна възраст, като икономически разходи, семейно напрежение и отпадане от училище, а също и в зряла възраст, като престъпност, употреба на психоактивни вещества, антисоциално разстройство на личността, неправилно поведение, затвор и лоша социална и емоционална адаптация. Има проблем с дефинирането на термина „хиперактивност“, тъй като това поведение е нещо, което се счита за нормално на една възраст и неприемливо за друга. Терминът „хиперактивен“ се използва за описание на деца, които правят повече движения, където и когато това не се очаква от родители и учители. В резултат на това тяхното поведение предизвиква смущение у другите (съученици, учители, родители и близки хора). Също така има проблеми с дефинирането на понятието „дефицит на вниманието“ поради факта, че това поведение може да има различна причинна основа. Например децата могат да проявяват липса на внимание, когато се чувстват отегчени или изтощени, имат други притеснения или просто си мечтаят. Въпреки това ние характеризираме детето по този начин, когато това е очевидно за всеки аспект от ежедневието, независимо дали е в училище или у дома. Основните характеристики на липсата на внимание, които ни помагат да идентифицираме това поведение, е невъзможността за съсредоточаване при изпълнението на задачи или дейности, склонността да се занимаваме с неща, независимо от момента или от средата, честа смяна на дейностите, както и дълги периоди без никаква ангажираност.

Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) остава противоречиво разстройство, въпреки че вече е добре утвърдена клинична диагноза. Етичните и правните въпроси са важни при определянето на това как лекарите трябва да се държат при предлагането на диагноза или лечение, което може да предизвика силни и непредсказуеми реакции от страна на децата и техните семейства. Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) е състояние на развитие на невнимание и разсеяност, със или без придружаваща хиперактивност. Има три основни форми на ADHD, описани в Диагностичния и статистически наръчник, пето издание (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация: невнимание; хиперактивно-импулсивен; и комбинирани. 

  • Невнимателен- включва най-малко 6 от следните симптоми на невнимание, които трябва да са продължили поне 6 месеца до степен, която е дезадаптивна и несъвместима с нивото на развитие: често пропуска да обърне специално внимание на детайлите или прави невнимателни грешки в училищна работа, работа или други дейности;често има затруднения с поддържането на вниманието при задачи или игрови дейности; често изглежда, че не слуша какво се говори; Често не изпълнява инструкциите и не успява да завърши училищната работа, задълженията или задълженията на работното място (не поради опозиционно поведение или неразбиране на инструкции);често среща трудности при организирането на задачи и дейности;често избягва или силно не харесва задачи (като училищни или домашни), които изискват продължително умствено усилие; често губи неща, необходими за задачи или дейности (училищни задачи, моливи, книги, инструменти или играчки);често лесно се разсейва от външни стимули;често забравя в ежедневните дейности
  • Хиперактивност/импулсивност- включва най-малко 6 от следните симптоми на хиперактивност-импулсивност, които трябва да са персистирали поне 6 месеца до степен, която е дезадаптивна и несъвместима с нивото на развитие:въртене или потупване с ръце или крака, гърчене в седалката;напускане на мястото в класната стая или в други ситуации, в които се очаква оставане на място;прекомерно тичане или катерене в ситуации, в които това поведение е неподходящо (при юноши или възрастни това може да бъде ограничено до субективни чувства на безпокойство);трудности при игра или тихо участие в развлекателни дейности;прекомерно говорене;изричане на отговори на въпроси, преди въпросите да са били завършени;трудности при чакане на опашки или чакане на ред в игри или групови ситуации;прекъсване или натрапване на другите (за юноши и възрастни може да се намеси или да поеме това, което другите правят);
  • Други- началото е не по-късно от 12-годишна възраст; симптомите трябва да присъстват в 2 или повече ситуации, като училище, работа или вкъщи; смущението причинява клинично значим дистрес или увреждане на социалното, академичното или професионалното функциониране.

 

Заключение

Разстройството не възниква изключително по време на хода на шизофрения или друго психотично разстройство и не се обяснява по-добре с настроение, тревожност, дисоциативно разстройство, разстройство на личността или интоксикация с вещества или абстиненция. В допълнение, разстройството с дефицит на вниманието/хиперактивност се определя според тежестта въз основа на социално или професионално функционално увреждане: леко (незначително увреждане), умерено (увреждане между „леко“ и „тежко“), тежко (симптоми, надвишаващи необходимите за отговаря на диагнозата; изразено увреждане).

 

Автор: Камен Костадинов