Стъпка 1: Говорете с децата си

Време е да се съгласите, че живеем в технологично време и технологиите са тук, за да останат. Животът ни става все по-тясно обвързан с технологиите и децата трябва да бъдат приучавани как да ги използват разумно и безопасно, а не да бъдат “предпазвани” от тях.

Стъпка 2: Започнете от себе си

Лесно е да се каже, трудно е да се направи.
Страхът е провокиран от незнанието. Но ако всеки от нас не положи необходимите усилия, за да се образова и да открие сам за себе си истината за добро и лошо, позволено и забранено, трудно
бихме били в подкрепа и помощ на децата си.
Затова – тествайте, провокираме ви. Тествайте всяко приложение, социална мрежа и платформа, която чуете от децата си или бива наложена като популярна от общественото мнение. Започнете с Facebook. Провокираме ви.
Прекарайте поне 20 минути всеки ден в социалната мрежа – в продължение на месец. Генерирайте уникално, интересно и полезно съдържание, Намерете си приятели. Ей, така, дори само заради
емоцията – да знаете какво вълнува децата ви.

Стъпка 3: Не се превръщайте в натрапник

Едно е да бъдете приятел на сина си във Facebook – след като навърши 13г, преди това е забранено според разпоредбите на социалната мрежа. Съвсем друго е да публикувате постоянно съобщения на стената му и да му пишете по 30 съобщения на ден в Месинджър-кутията. Не бъдете натрапник, не досаждайте и не де
монстрирайте присъствие, още по-малко назидателност на родител. Ако нещо ви притеснява, обсъдете го лично, ако имате въпроси – също. Ако искате да му кажете, че го обичате и се гордеете
с него – направете го лично.
Не забравяйте, че онлайн присъствието ви трябва да бъде точно толкова неангажиращо, колкото и офлайн поведението ви, когато детето си покани приятели у дома. Зачитайте пространството и личността. Нещо повече – насърчавайте детето да създава полезно съдържание и позитивна онлайн репутация. В интернет всеки е това, което иска да бъде – възползвайте се от възможността.

Стъпка 4: Бъдете добър пример

Децата се учат не от наставленията, които им даваме, а от приме-
ра, който показваме. Бъдете добър пример.
 Не използвайте телефона си на масата, докато се храните –въпрос на етикет и елементарно уважение към всички останали е.
 Научете се да “изключвате” от устройствата – събота и неделя е време за семейството, насладете му се.
 Поддържайте позитивна онлайн репутация.
 Създавайте онлайн съдържание и носете добавена стойност на онлайн приятелите си.
 Учете децата и как да общуват онлайн и да бъдат разумни.
 Предупредете ги за “опасностите” и изградете връзка на доверие помежду си, за да ви сигнализират при проблем.
 Бъдете критични, но не прекалено – дайте им свободата да се забавляват.

 

Стъпка 5: Забавлявайте се

Вместо да се карате на детето, че прекарва прекалено много време играейки онлайн или да го мъмрите, че строи поредния град в Mincraft, преживейте забавленията му заедно.
Използвайте технологиите, за да прекарате време заедно по същия начин, по който ходите на кино и театър или играете в парка. 

Не забравяйте – технологиите са просто инструмент. Използвайте
го разумно и с мярка

 

 

Стъпка 6: Станете майстор на “родителския контрол”

Една от най-важните препоръки, които можем да дадем на всеки “дигитално начинаещ родител” – запознайте се с настройките за родителски контрол и ги използвайте. С тяхна помощ децата ви няма да имат достъп до порно сайтове, ще филтрирате резултатите на търсачката им и ще ограничите достъпа им до съдържание, което не е подходящо за възрастта им.
Втори съвет в същата посока – използвайте програмите за родителски контрол, за да следите онлайн активността им. Статистиката сочи, че всяко шесто дете получава сексуални предложения онлайн, а над 80% от децата са склонни да излъжат за възрастта си, за да получат достъп до забранено съдържание. Не го забравяйте!

 

Стъпка 7: Правилата са полезни

В нашето семейство сме подписали тристранен пакт, който ясно
регламентира правилата, забраните и условията, при които техно-
логиите могат да бъдат използвани. Целите, както и времето, кое-
то е допустимо да се прекарва пред екрана. Девет годишният ни
син гордо споделя с приятелите си, че 2 часа на ден са повече от
достатъчни, защото “такова е становището на педиатрите” и таб-
летът се използва основно за четене на книги и допълнителни уп-
ражнения по програмата в училище.
Няма драми, няма извинения. Това са правилата и винаги са били.