ПРИКАЗКИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ В ТЕРАПИЯТА СРЕЩУ СТРАХОВЕ И ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА

Приказките имат много важна роля във възпитанието и диагностицирането на детето, помагат ни да обясним на децата някои важни истини, да си извлечем поуки, да подобрим състоянието им.

Колкото повече порастват децата, толкова у тях се появяват проблеми, както при възрастните. В периода на детството, децата често са обхванати от всевъзможни полюсни емоции, страхове, тъга и гняв, а понякога и омраза. В такива ситуации родителите се опитват да открият начин да помогнат на детето си. Тук се намесват специалиста и приказкотерапията – психологическа техника, която използва приказката, нейните метафори и символи, като способ за справяне с емоциите у децата.

Приказкотерапията се изразява както в четене на приказки – народни, класически или специализирани или друг повествователен жанр – басня, притча и т.н., така и чрез писане на собствени приказки.

“Имало едно време…”, “Някога, много отдавна…”, “Преди много години…”,

Така започват не само приказните, но и напълно реални и исторически достоверни истории.

„…приказката дава на детето най-нужното: тя започва от мястото, където то се намира в определен момент на емоционалното си развитие, показва му къде трябва да отиде и как да стигне до там, но го прави чрез подсказване и въз основа на фантастичен материал, от който детето може да черпи както то самото сметне за най-добре и чрез образи, улесняващи го в разбирането на най-съществените за него неща. „

  • Б.Бетелхайм

Отделяме специално внимание върху страха и тревожните разстройства, без да пренебрегвам други психологически проблеми при децата, но знаем, че те са в центъра на всички проблеми.  При децата страхът и тревожните разстройства са емоционална реакция на психиката спрямо въздействието на факторите на заплаха. Тяхната специфика се изразява в това, че реална опасност като правило не винаги има, а самото възникване на проблема е обусловено от богатството и яркостта на детското въображение.

Страхът може да бъде проявен в различни видове и състояния на фобия и тревожност; натрапливи, свръхценни, нощни, деференцирани, несвързани страхове.

Също особено характерни са детските страхове и тревожни разстройства при заболявания, най-вече хронични и при телесни увреждания.

Ø Видове детски страх са:

  • От раздяла с майката;
  • От непознати хора;
  • От непозната обстановка;
  • От грубо отношение;
  • От отхвърляне и неприемане от връстниците;
  • От несправяне с поставена задача;
  • От животни;
  • От несъществуващи герои;
  • От силни природни шумове;
  • Неконтролираното гледане на телевизия, на клипове и игри в интернет, в някой от случаите водят до страх от общуване отвъд дисплея и други.

Ø Детския страх може да бъде изразен в:

 

  • Поява на нервни тикове, като временни потрепвания;
  • Проблеми със заспиването и/или нарушение на съня;
  • Ускорена сърдечна честота и дишане;
  • Главоболие, липса на апетит, гадене, стомашни болки;
  • Уклончиво, отбягващо поведение при определени ситуации;
  • Целенасочено отричане на страх от определени предмети;
  • Тиранично и изискващо поведение;
  • Нощно напикаване, заекване;
  • От раздяла с майката;
  • От непознати хора;
  • От непозната обстановка;
  • От грубо отношение;
  • От отхвърляне и неприемане от връстниците;
  • От несправяне с поставена задача.

Ø Начини за справяне с детския страх и тревожни разстройства:

 

  • Вербализация на страха /при капацитет от добра саморефлексия/;
  • Разбиране и управление на емоцията;
  • Насърчаване на детето при всяка победа над страха;
  • Изразяване на страха чрез рисунка, в която той е смешен или безопасен;
  • Остроумни шеги относно обекта на страх от страна на възрастния и от детето;
  • Съчиняване на приказки как детето побеждава страха;
  • Физически израз на негативните емоции от детето, като вид защита срещу „врага“;
  • Не подтикване на детето към заключване на емоциите;
  • Осигуряване на нормален живот за детето въпреки страха.

Тревогите на децата може да са причинени от множество фактори, извън реално преживените, инциденти. Една от основните причини е постепенното отделяне от родителите и загубата на тоталната сигурност, която те предоставят. Друга причина е все още не дотам ясното разграничение между фантазии и реалност. Например децата на 4-5 годишна възраст обикновено успяват да разграничат фантазия от реалност само тогава, когато не става въпрос за нещо страшно. Когато емоцията е реална, тогава за децата става сложно да разграничат собствената си фантазия от реалната опасност.

Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той се разтваря в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Възрастният ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевните състояния, така че най-добрия пример идва от поведението на възрастните.

Съществуват разнообразни форми за лечение на страха и тревожността,  но главно място заема психотерапията.

Приказкотерапията е един от ефективните похвати от психотерапевтичния инструментариум на психолозите. Чрез нeя детето нуждаещо се от психологична помощ променя призмата, през която възприема своя проблем и по този начин успява да намери най-подходящия изход за себе си. Терапевтичния ефект идва от разказването на дадена приказка, от разсъжденията и размислите върху нея, от разиграването на ролеви игри или от съчиняването й на ново.

Приказките са банки от жизнени ситуации. Тези банки се активизират в случай на необходимост. Те дават знания, в чиято основа лежи осмислянето. Мисленето заедно, осъществено от възрастния и детето се трансформира в самопознание, сътворчеството с детето и движещата сила на неговото развитие.

Ø Видове приказки подходящи за използване срещу детските страхове и проблеми:

 

  • народни приказки;
  • вълшебни приказки;
  • авторски художествени приказки;
  • притчи;
  • басни;
  • митове;
  • психокорекционни приказки – специално подбрани и трансформирани, те деликатно влияят върху поведението на детето. Цели се замяна на неефктивния стил на поведение с по-ефективен. Обяснява се на децата какъв е смисълът на произтичащото;
  • психотерапевтични приказки – лекуват душата, разкриват дълбокия смисъл на произтичащите събития. Често оставят много въпроси след себе си. Това стимулира процеса на личностно израстване.

ПРИКАЗКОТЕРАПИЯТА – КАК ПРИКАЗКИТЕ МОГАТ ДА ЛЕКУВАТ ДЕТСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

  Приказкотерапията е може би най-добрата техника за деца в психологията, която се използва за справяне с агресия, постравматични и психосоматични разтройства, кризисни ситуации, междуличности конфликти при деца и възрастни.

Това също така е и една от най-древните техники, тъй като още нашите предци са използвали поуката на приказките като възпитателен елемент за техните деца и внуци. Тогава приказките са служили като морален закон, предпазвали са младите от несгодите и са предавали своята мъдрост. Така приказките са се предавали през поколенията и са стигнали и до нас – все така запленяващи и въздействащи на малки и големи.

Вероятно на много хора, им се е случвало детето им да ги кара да му се чете една и съща приказка отново и отново. Предпочитанията към приказките всъщност отразяват душевното състояние и желания на детето. Историята и героите, на които симпатизира отговарят на онова, което го вълнува в дадения момент и въпросите, които си задава, когато чете или слуша дадена приказка.

Ето защо не е случайно, че препочитанията се менят с времето – детето пораства и интересите и проблемите му се променят и биват олицетворявани от друга вълшебна история.

В основата на ефикастността на приказкотерапията е въздействието на приказката на две психически нива – съзнателно и несъзнателно. Посредством архетипите приказката придобива способността да изразява проблем, който човек не е узрял да признае пред самия себе си.

Както бе споменато в предходната глава, приказкотерапията се изразява както в четене на приказки – народни, класически или специализирани или друг повествователен жанр – басня, притча и т.н., така и чрез писане на собствени приказки.

 

Целта е да се достигне до същината на проблема и детето да се изправи пред него, а след това да предприеме стъпки към разрешаването му.

Това може да се случи с помощта на психолог или психотерапевт. Важно
е обаче да се знае какво искаме да постигнем. Ако специалистите успеят правилно
да изпозлват възможностите, които им предоставя приказкотерапията, могат да
окажат на децата голяма помощ, а в много случаи и изцяло изкореняване на
проблема.

На първо място детето ще знае, че
родители му не са безразлични към неговите проблеми. Второ – то ще разбере, че
е нужно да търси сили за преодоляване на трудностите в него самия. Също така, както
добре знаем, приказките ни учат, че ситуации без изход не съществуват. Решение
винаги има стига да имаме желанието да го открием. Освен това пътешествията из
вълшебния свят на приказките развиват въображението на детето, учат го да не се
страхува от опасностите, да бъде спонтанно и да импровизира, дават възможност
да използва вълшебната сила на творчестовото при решаване на проблемни
ситуации.

 

 

Приказната терапия според руски психолози е свързана с изпълнението на три функции: диагностична, терапевтична и прогностична.

Ø Диагностична функция

Диагностичната функция на приказката помага да се определят основните сценарии и стратегии, използвани от детето при изграждане на модел на неговото поведение в дадена ситуация. Това се проявява в начина, по който детето избира няколко любими от различни приказки. Така то, като че ли избира определен модел на живот за себе си. Анализът на приказните произведения, които са заинтересували детето, помага на психолога да идентифицира способностите и талантите на детето, чертите на характера и индивидуалността на възприятието на заобикалящата реалност.

Ø Терапевтичната функция на приказката

Терапевтичната функция на приказката е, че тя помага на детето да формира представа за себе си в бъдещето, да изгради модел на поведение за постигане на желаното бъдеще, заемайки активна позиция и осъзнавайки собствената си отговорност.

Ø Прогнозираща функция

Прогнозиращата функция на приказката е, че тя помага да се осъзнае влиянието на “днешното” поведение върху “утрешното” състояние на човешкия живот. 

 

Автор: Камен Костадинов